Забележителности в местността

Троянският манастир „Успение Богородично“, третият по големина в България, основа се около 1600 г. В богатата манастирска колекция от икони се намират много творби на тревненски иконописци като Чудотворната храмова икона “Св. Богородица Троеручница” Храмовият празник на манастира се чества на 15 август, като се прави велика вечерня и се изнася плащеницата на Света Богородица – символ на гроба на Божията майка. Събота и неделя около 15 август се прави и традиционният панаир на занаятите, където майстори от цялата страна показват своите произведения. Освен предмети на народните художествени занаяти гостите на панаира, могат да си закупят практични керамични съдове за бита, да се забавляват на специално организираните атракциони и да се насладят на традиционна кухня в прохладните бирарии.
В манастирът се намира и музеят на Апостола на свободата Васил Левски. И до днес е запазена в автентичния си вид килията, в която са били обсъждани революционните дела.
Скита на Св. Никола – Скит на Троянския манастир, разположен на около километър югоизточно от него на западния склон на връх Иван дял (1046 м) Черквата е построена през 1812 г., а новите жилищни постройки – през 1950-60 г. от архимандрит Йосиф Минков. Притежава забележителен финно резбован иконостас, дело на майстори от Самоковската резбарска школа. В манастирския двор е костницата на хайдут Велко от Шумен, починал от раните си през 1848 г. Има аязмо с целебна вода. Изкачването до скита също представлява туристическа атракция. Скитът е обявен за паметник на културата.

Национално изложение на художествените занаяти - единственото изложение в страната, което е събрало на едно място произведения на български майстори от всички етнографски области на България. Изложението включва девет изложбени зали на площ от 4200 кв. м. Експозицията представя уникални дърворезби, традиционни български ръчно изработени черги, китеници, рогозки, изделия от керамика, медни съдове, плетива и бродерии. Намира се на 2 км от къщата.

Природо-научен музей-с.Черни Осъм. Може да видите над 700 експоната. В първата зала може да се видят едри бозайници, като вълк и мечка, има записани рев на мечка, вълк и множество песни на песнопойните птички по нашите земи. Има зала с повечето видове птици, а най-голям интерес предизвиква залата с насекомите. Целта е да се възпита обич и загриженост към родната природа, към видовете, които все още са останали. Защото много от животните в музея вече не се срещат по нашите земи.

Зелениковски манастир - Основан през 1832 г. от тогавашния игумен на Троянския манастир Партений., опожарен и превъзстановен. Манастирският комплекс се състои от черква и няколко жилищни и стопански сгради, като най-старата запазена жилищна сграда е от 1872г. Черквата е трикорабна, едноапсидна и еднокуполна псевдобазилика с открит притвор и камбанария над него. Манастирът и до ден днешен не е снабден с ток и вода. По настоящем се обитава само от възрастна жена (баба Данка), която от повече от 20 години живее в него и го поддържа. До Зелениковския манастир не е възможно да се стигне с кола. След като местността е станала вододайна зона за няколко градове и села в района, черният път до близката хижа “Яворова лъка” попада в границите на зоната и е затворен. Така и манастирът е лишен от близък път. До Зелениковската обител може да се стигне като се тръгне от с. Черни Осъм до Троян по посока Балкана. След около 3-4км. извън селото се достига до ВЕЦ “Черни Осъм” (дотук може да се стигне с кола). От другата страна на пътя срещу ВЕЦа, зад една синя барака, започва много добре маркирана пътека за манастира, която се изминава за около 2 ч. и половина. Първите 30-тина минути пътеката е стръмна. След това се преминава покрай изворна чешма с място за отдих и се стига се до махала от няколко къщи, наречена “Глушка”. По-нататък маршрутът пресича Лешнишки дол, изкачва се до най-високата си точка, а оттам се спуска до Зелениковския манастир.

Музей на изкуствата в гр. Троян - Ако посетите музея на занаятите ще може да се разходите и по новопостроената улица на занаятите в непосредствена близост до него. На нея може да видоите и си закупите от творбите на прочутите троянски майстори. Тя е първи етап от изграждащия се в момента Етнографски търговско-занаятчийски комплекс “Чаршията”.
Крепостта Состра, Римски път – Останките от древноримската крепост Состра се намират буквално на пътя за Троян (ако пътувате по Е772 и се отклоните от него за Троян). Отстоянието от пътя е не повече от 50 м, като отсечката е чудесно асфалтирана. Пред самата крепост може да се спре с кола. Поставени са табели по останките от сгради и информационно табло. Крепостта се е намирала на важния римски път Виа Траяна и е била военен лагер.

Покритият мост на Колю Фичето в гр. Ловеч. Мостът свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста – в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. През 1874-1876 г. Мостът е построен, през 1925 е опожарен и възстановен отново 1931г. Дълъг е 106 метра.
Деветашката пещера – Ако сте почитател на спелеотуризма и проявявате интерес към тайните и скритата красота на подземния свят, то Деветашката пещера е едно от местата, които трябва да включите в туристическата си програма. Разположена е на десния бряг на река Осъм. Пещерата впечатлява с огромните си размери. Входът й, който е широк 35 м. и висок 30 м., води към просторна зала с площ 2400 кв. м. Тя е пещерата, с най-голямото фоайе в Европа. Височината й достига на места до 100 метра. Нещо друго, което я прави изключително интересна, са седемте отвора, разположени по тавана, през които прониква естествена светлина и осветява централната зала и част от двата клона на пещерата. Най-големият от отворите е известен под името Килика.” След централната зала пещерата се разделя на два клона. Левият е дълъг около 2,5 км. През него протича малка рекичка, образувайки каскада от естествени езера и малки водопади, преминава през централната зала и се влива в река Осъм. Десният клон е сух и топъл и значително по-малък. Той завършва с малка галерия с кръгло помещение, известно под името Олтара. Поради добрите условия за живот, които пещерата предлага – подходяща за отбрана, големи размери, естествено осветление, малка рекичка – тя е била обитавана през седем различни епохи. В древността е била светилище.

Крушунски водопади, парк”Маарата” – На северния край на Деветашкото плато – 34 км. източно от гр. Ловеч, в Летнишка община до с. Крушуна се намират Крушунските водопади (Маарата) – най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басеини, богати растителни и животински видове. В южната част на селото се намира местност “Маарата”. Природната забележителност включва огромен бигоров скален масив, река Маарата, водата на която образува феноменален карстов водопад с височина 15 метра- най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, водни басейнчета, своеобразна растителност и бигорови скали. Могат да се видят всички карстови форми – кари, въртопи, валози, сляпа, полусляпа и суха долина, каньон(ждрело), пропасти, пещерни галерии и зали.

Еко пътека “Видимското пръскало” - Началната точка на екопътека Видимското пръскало е квартал „Видима“ в град Априлци. Маршрутът през който преминава е особено живописен и разкрива огромна част от красотата на Стара планина. Екопътеката е дълга около 16 км. и тя би се харесала много на всеки, който обича допира с природата, свежия въздух и е любител на дългите разходки. Видимското пръскало е част от резервата „Северен Дженджем“ на Националния парк „Централен Балкан“. Тук може да се види голямо разнообразие на флора и фауна, красиви пейзажи и природни забележителности. Преходът по екопътеката отнема близо 4 часа, но толкова ще се захласнете по очарованието на планината, че няма да усетите кога са изминали. Теренът е лесен за преминаване и няма опасни участъци. Маршрутът преминава през гъста и прохладна букова гора и следва течението на река Пръскалска. По екопътеката можете да достигнете до едноименния водопад – Видимското пръскало, който е една от гордостите на България. Водопадът е изходната точка на екопътеката. Той достига до височина 80 метра и се нарежда на второ място по височина у нас, след Райското пръскало. Скалите около водопада са подходящи за катерене и привличат ежегодно любители на скалното катерене и професионалисти. Видимското пръскало дава началото на голям поток, където можете да поседнете за да отдъхнете и да се разхладите през лятото, или да си направите пикник. Екопътеката е един очарователен лабиринт от малки дървени мостчета и красиви гледки,които ще ви карат постоянно да им се възхищавате и да се взирате в тях. Ще искате да поглъщате повече от чистия въздух, да се радвате на природните пейзажи и да вдишвате от свежия горски аромат. По екопътеката е изградено място за почивка и пикник. Има обособено и специално кътче за децата, където да научат нови и интересни неща за природата. По целия маршрут се намират информационни табели и обяснения за видовете растения и животни, които се срещат в околността, с повече подробности за тях.

Язовир Сопот - четвърти по големина в България-20 км. Разположен е в средния дял на Предбалкана, на приблизително 30 km северозападно от Троян и 35 km югозападно от Ловеч. Построен е през 1961 г. Дължината му е 7 km, максималната ширина – 2 km, а дълбочина – 28 m. Водите му се използват за напояване. Основният му приток е река Калник, която е приток на река Вит. В него може да се лови бибан, костур, бяла риба, толстолоб, шаран и уклей.каракуда , слънчевка , червеноперка , платика , сом , щука ,клен , Под водите му са залети територии от землищата на с. Лесидрен и с. Голяма Желязна.
Троянският проход, Беклемето – Планински проход в западната част на Троянско-Калоферския дял на Стара планина, на височина 1525 м. През него минава шосе, едно от най-високите в Стара планина, което свързва с. Кърнаре в южна България с град Троян в северна България. Има множество остри завои. Гледката обаче е невероятна. Близо до Троянския проход е разположен паметникът (арка) на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. Тя е от бетон и има значителни размери – височината ѝ е 35 метра. Въпреки, че проходът не е сред важните точки в Руско-турската Освободителна война и още по-малко в събитията по навлизането на съветската армия в България през септември 1944 г., арката е посветена на “руските и съветски освободители” – названието ѝ е “Арка на свободата”. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени български хайдути и партизани (т.е. бунтовници от 2 различни епохи), както и руски и съветски войници, посрещани символично с хляб и сол от жени в български народни носии съответно през 1878 и 1944 г., които се виждат ясно от северната страна на арката. Паметникът е върху площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила, а в другите две посоки – изток и запад – се вижгдат най-известните върхове на Стара планина, включително най-високият връх Ботев.е на 1 565 м н.в.